За постигане на устойчиво развитие се проявяват две взаимно свързани стратегии:

• инвестирани средства в природния капитал за неговото запазване, поддържане и обновяване;
• качествено изменение на инвазията на човека в природните цикли с минимално нарушаване на еко-системата чрез изменение структурата и обема на техногенния и социалния капитал.

Двете стратегии са насочени към:

• осигуряване на устойчиво социално-екологично развитие чрез свързване на социалните и екологични цели при ефективно икономическо удовлетворяване на потребностите;
• преход към екологична икономика и нова социално-екологична политика;
• осигуряване на екологична безопасност.

Конкретната проява в тази насока е създадената концепция за устойчиво развитие. След поредица от международни форуми, на своята световна конференция на тема “Обкръжаваща среда и развитие”, проведена на 12-14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, ООН приема концепцията за устойчиво развитие.

В глобален мащаб, под устойчиво развитие се разбира развитие по такъв начин, при който се запазват условията за задоволяване на обществените потребности както на съвременното поколение, така и на бъдещите.

На макроикономическо ниво, устойчивото развитие се разглежда в три аспекта:

     екологичен – запазване на жизнената среда;

     социален – осигуряване на социално развитие и разумно висок жизнен стандарт и качество на живот на населението;

     икономически – производство на продукти и услуги в обеми и качество, осигуряващи постъпателно развитие на обществената система с темпове, необходими за поддържане на устойчивост.

При постигане на горните цели се спазват принципите:

• никоя стопанска дейност не е оправдана, ако обществената полза от нея не превишава чувствително предизвиканата щета;
• щетата на обкръжаващата среда трябва да е на толкова ниско ниво, каквото може разумно да се постигне в рамките на конкретната социално-икономическа дейност.

На ниво производствена единица, устойчивото развитие има множество трактовки. Най-общото и най-разпространено виждане е свързано с понятията “икономическа устойчивост” и “финансова устойчивост”. Те трябва да се разбират като последователно превишаване на приходите на организацията (фирмата) над разходите й, способност и възможност предприятието свободно да маневрира със своите парични средства и чрез тяхното ефективно използване да осигури непрекъснат процес на производство и реализация. Тези възможности не трябва да изключват спазването на законите, както и отношение от страна на фирмата към практическото приложение на концепцията за устойчиво развитие. По последния въпрос, все още липсва пълна и всеобхватна законова база. Това се дължи на противоречията между новите и старите постановки и спецификата на множеството отделни видове дейности. За да бъдат обхванати те в нови законови рамки се изисква значително време.

Фиг. Сфери на устойчивото развитие

Тъй-като процесите се развиват, отклонението на новопоявяващите се стоки и услуги от естествените първообрази се задълбочава, реакцията на потребителите се засилва, законовата уредба се разширява. Така противоречията достигат до критично ниво, което поражда нова сила, нов фактор – еко-бизнесът.

Същност на еко бизнеса

Относно етимологията на понятието “еко-бизнес”, видно е, че то е съставено от две думи. “Еко” произлиза от “екология”. Тя е дял от биологията и се занимава с взаимодействието на организмите помежду си и с околната среда. От 70-те години на ХХ век се появява социалната екология, която изучава закономерностите на взаимодействието между обществото и околната среда. Най-общо, екологията изучава приспособимостта на организмите към средата. “Бизнес” означава търговска, промишлена или друга дейност, която носи доход (Български енциклопедичен речник, 2000).

Съвременният аспект на понятието екология се отнася повече до запазването на жизнената среда във всичките й компоненти такава, към която в продължение на изключително продължителния период на еволюцията, човечеството и организмите са се приспособили за нормален, безпроблемен живот. Във връзка с бизнеса, понятието “еко” има значение на “производство на продукти, които по състав не се отличават от естествените такива, т.е. от тези, към които хората са вече приспособени”. Отнася се също и за технологии и процеси, които не увреждат жизнената среда, не нарушават равновесието в природата.

Еко-бизнесът обхваща всяка стопанска дейност, която:

• създава продукти, които не съдържат вредни за здравето компоненти над пределно допустими норми (ПДН);
• използва само суровини и материали, при добива на които не се увреждат жизнената среда и природното равновесие;
• използва технологии и процеси, които не вредят на производствения персонал, жизнената среда, ползвателите;
• произвежда стоки и услуги, които ползват незаменими към настоящия момент природни ресурси в значително по-малки количества за единица продукт в сравнение с минали периоди, или при значително по-ниски нива на вредни емисии, определени с международни норми;
• заменя първични природни ресурси (ППР) в технологичните процеси без да уврежда природната среда, без да нанася вреди на хората;
• използва рециклирани материали или рециклира такива;
• използва безотпадни технологии, с което пести ППР.